Мнозина се обръщат към йога, тъй като усещат някакъв дефицит в тялото си. Този дефицит може да се проявява като болки в кръста, напрежение във врата и раменете, хронична умора – всички те вследствие на продължителното време, прекарано пред компютъра. При други оплакванията се дължат на различни по давност и характер контузии или травми.
Йога притежава невероятния потенциал да лекува тялото, ума и духа. Колкото по-популярна става тя, толкова повече примери виждаме за хора, които променят живота си към по-добро благодарение на практиката. Ако фокусът е върху движението, мобилността и осъзнаването, лечебният ефект е налице.
И все пак йога може да отразява и други аспекти от съвременната динамика и конкурентната среда, в която живеем – когато например ученици и учители стигат до крайности, водени от амбицията в своята практика. В тези случаи има сериозен риск от травми. Затова е толкова важно да наблюдаваме възможностите на тялото си, което винаги подсказва докъде са добрите за него граници спрямо дадения момент. В стремежа си да изследваме именно тези граници, мнозина от нас са имали леки или по-сериозни контузии. Крайностите обаче не са начинът да се погрижим за себе си или да подобрим практиката си и съвременната наука обяснява защо това е така.
Видове травми
В зависимост от причината за възникване и протичането можем да разделим травмите на два основни вида: остри и хронични. При острите причината обикновено е моментно голямо натоварване спрямо възможностите на тялото, докато хроничните се развиват постепенно заради системно пренатоварване с еднообразни движения.
Ние, хората, изследваме и преминаваме границите си постоянно. Да вземем за пример ходенето – тук гравитацията оказва влияние върху тялото, което на свой ред поддържа изправена позиция чрез съзнателно мускулно активиране. Представете си топка, която при удар към пода се свива, а при обратното по посока движение леко се разширява. Нашите тела реагират по същия начин. Да разгледаме и още един пример със седнала позиция (свиване), при която сме с кръстосани крака (усукване) – ако свитият крак поеме твърде много тежест, това може да се отрази върху глезена (остра травма). Ако ден след ден продължително време сме с кръстосани крака, без да сменяме позицията и движението, е възможно да се развие хронична травма. Когато използваме правилно движението, се грижим за укрепването, мобилността и гъвкавостта.
Отношението към практиката
Подобно на всички физически занимания, йога въздейства по специфичен начин на тялото. Отношението ни към начина, по който практикуваме, може да омекоти или да активира натоварването.
Ако постоянно преминаваме възможностите си (при разтягане) и комбинираме със сила (с по-дълбоко навлизане и отваряне в позите), рискуваме да имаме остра или хронична травма. Когато изпълняваме Аланасана например, е възможно задният крак да е твърде разтегнат; едновременно с това двете бедра са в противостояща позиция, като тук своята дума казва и гравитацията; ето защо е толкова важно тежестта да е равномерно разпределена между двете бедра и те да теглят с еднаква сила едно към друго.
Слушай тялото
По време на йога клас много често чуваме поетични сентенции, понякога и метафорични. Буквалното разбиране на “Отваряне на таза” и “Отваряне на сърцето” сякаш провокира две крайни проявления, при което вратата може да е единствено отворена или затворена. Но най-важното е да слушаме тялото и да се съсредоточим върху процеси като заздравяване и мобилност. Нашето отношение, а не само позицията в пространството, определя къде и как се разпределя тежестта, съответно ни предпазва от контузия.
Предпазване
Важно е да развиваме и проучваме себе си в позите, но е също толкова важно да не допускаме компромис и претоварване на ставите. Често се питаме обаче: “Как да надградя практиката си, ако не навлизам по-дълбоко в асаните?”
Редица научни изследвания доказват, че когато сме в средното ниво на възможностите на тялото си, то лечебният ефект е по-осезаем, развиваме повече сила и мобилност. В това средно ниво надграждаме усещането за комфорт, стабилност, гъвкавост, активност, отговорност. И вероятно точно заради това усещане е създадена йога преди хиляди години.
Много практикуващи възприемат контузиите като препятствие по пътя към йога практиката. Всъщност това е възможност да усвоим нови техники и да преодолеем предизвикателствата за менталното си състояние, наблюдавайки най-фините вътрешни усещания. Когато се откажем да търсим краен предел, можем да култивираме различна енергия в себе си, а практиката се превръща в израз на нашата същност и връзката на тялото ни с ума. Именно тук започват дълбокото осъзнаване и процесът на дълготрайно лечение във всички аспекти.
Възстановяване и грижа за себе си
Независимо дали става дума за контузия по време на йога или друго занимание, има няколко полезни стъпки, които подпомагат процеса на възстановяване.
- Ако усещате болка, модифицирайте и променете детайл в изпълнението. Изследвайте обхвата на движението в добрите за вас граници и слушайте тялото.
- Спрете да правите движението, при което усещате болка. Мнозина вярват, че ако не й обръщат внимание, тя сама ще отмине. В действителност процесът не протича по този начин.
- Бъдете мили със себе си. Вместо да се фокусирате върху болката, мислете за тялото си като за средство, с което се радвате на движенията. Благодарете му за начина, по който ви служи.
- Открийте кои движения ви носят удоволствие и какво е нужно да промените в съответната поза, за да се чувствате добре.
- Развивайте практиката си във вашето средно ниво, без да правите компромис. Търсете плавност, сила, баланс.
Осъзнаване на болката
Процесът на осъзнаване на болезнените усещания изисква ясно да можем да чуем кога тялото казва “Да” и “Не”. Много преподаватели споделят опита си в тази насока. Следвайте вътрешния си глас във всеки клас, независимо дали сте сами у дома на постелката или в залата за йога.
Да вземем за пример извивките в поза котка (Марджариасана) – наблюдавайте как усещанията в гръбначния стълб след това се надграждат в пози като гледащо надолу или гледащо нагоре куче. Започнете с малък обхват на движение, изследвайте нежните и фини извивки, постепенно позволете на тази сетивност да се задълбочава. Наблюдавайте какво харесва тялото ви и кога казва “Да”, смело следвайте положителния отговор. А когато се озовете в зоната на “Не”, не се обвинявайте, а адаптирайте движението, така че отново да се върнете към утвърдителното усещане.
Понякога тялото ни казва “Не” ясно и еднозначно, друг път е едва доловимо. Когато се колебаете, просто проучвайте, докато чуете ясния отклик. На постелката се учим да развиваме именно тази фина сетивност за себе си.
➡ Можете да се погрижите за личната си йога практика, практикувайки разнообразни стилове с 20 утвърдени български преподаватели с видео класовете на www.omyoga.bg
Възможностите за абонамент разгледайте ТУК
Още вдъхновяващи статии ви очакват в дигиталното издание на списание OM Yoga & Lifestyle. Вижте всички броеве ТУК
