Човешкия живот можем да оприличим на кинолента с начало и край. Това, което е между тези две точки, е пътят, който всеки от нас изминава за своето време тук, на Земята. Този път никога не е прав, обикновено е криволичещ, понякога дори зацикля в омагьосани кръгове, понякога в други странни форми, но така или иначе съществото, което представляваме, преминава през своите върхове и низини, учейки се (или не) на своите уроци.
Как обаче се ориентираме накъде да вървим в своя път? Как избираме посоката, целта, партньора, работата, в която да вложим енергията си? Всеки миг сме изправени пред малки и големи избори, а всеки избор ни отвежда в различна паралелна реалност на една от възможните версии на живота. Ще се озовем в една версия, ако изберем конкретно образование пред друго, точно този партньор, а не другия, точно този дом и това място за живеене. И понякога малките избори на деня, когато ги обозрем през погледа на времето, стават големите избори на живота ни.
Всеки миг, в който правим избор, сме като пред две врати, от които едната се отваря и ни отвежда в определена посока, а другата остава завинаги затворена. Как да разберем коя врата именно е за нас? Как да се ориентираме в този свят от безкрайни възможности накъде да поемем, за да не се окажем един ден опустошени, с чувството, че сме пропилели ресурсите си?
Всеки от нас е дошъл със своя уникална програма, светлинен код, който ни тика в една или друга посока (напрежение за еволюция, както го нарича Ричард Ръд, създателят на Ген ключовете). Няма общ път за всички – за едни доброто е в едно, за други – в друго. Всеки обитава свой свят, своя мрежа на реалността, в която се разгръща неговата собствена драма, филм на живота, лична история и няма общи правила, валидни за всички. Добрата новина е, че заедно с живота сме получили и един невероятен компас, който винаги сочи Посоката, отредена за нас. И този компас е Сърцето.
Какво всъщност представлява сърцето и защо е толкова важно за всички, тръгнали по пътя на себепознанието? Какво знаем за него?
Като орган сърцето крие в себе си прекрасна метафора, обединявайки два противоположни процеса – вземане и даване, осъществявани в синхрон с вдишването и издишването. Обогатената с кислород кръв се разпраща към клетките, а оттам се изнася въглеродният двуокис, вече ненужен на тялото – така нагледно се показва урокът за необходимостта от баланс между даване и вземане.
То е енергийната помпа, която обновява кръвта и движи живота – също като чувствата, без които животът ни би бил лишен от жизнена сила.
Изобразявано в системата на чакрите като два триъгълника един в друг във формата на хексаграма, то показва и съюза на Водата (триъгълника с връх надолу), чувствата, женското, и Огъня (триъгълника с връх нагоре) – действието, мъжката еманация. Освен това то е и Порталът, който обединява долните три чакри, свързани с израстването на егото и горните три, през които се свързваме с големите надличностни сили, като така илюстрира необходимостта от обединението на Материята и Духа.
Името на сърдечната чакра – Анахата – в буквален превод неударим, пък ни свързва с идеята, че истинската любов е недосегаема от ударите и превратностите на съдбата и човешките взаимоотношения. Отварянето или лечението тук се случва, когато изградим здрава връзка със себе си, когато думите “Обичай ближния като себе си” вървят заедно с “Обичай себе си така, както би искал ближният да обича теб”, когато сме обгърнали и приели своята сянка и дарили своя път към себе си на душата си. Тогава това, което правят другите със своите избори и тяхното отношение към нас, няма да ни накърнява толкова, дори това да се разминава напълно с нашите очаквания. В голямото сърце има място за всички…
Сърцето е свързано с ръцете, чрез тях ние сътворяваме и даваме, вземаме и разпределяме. Ръцете са мерило на сърцето ни – какво правим в живота, с какво сме полезни на общността, каква ни е функцията, какво даваме на света. С ръцете можем да покажем любовта си, да я материализираме отвъд думите, като например да сготвим за любимите си хора, да изплетем шапка, да нарисуваме картина, да измайсторим маса, да се погрижим за някого, да докоснем с нежност – да използваме ръцете си, за да се свържем с другите.
Сърцето ни е компасът, който ако следваме, ще пристигнем там, където душата ни е планирала, преди да ни прати в живота. То позволява да се настроим на точно онази радиостанция, която ни дава точни инструкции какво да правим с живота си и кои избори да следваме по пътя си. Едно уточнение – тук, когато говорим за сърце, имаме предвид по-широката картина на усещанията, чувствата и емоциите, които преживяваме и с които се чувстваме добре. Да избираме със сърце, ще рече да избираме онази врата, пред която се чувстваме леки, отпуснати и приятно развълнувани, а не напрегнати, тежки и със свито сърце.
Двете врати
Ето и една изключително полезна практика, която можете да изпълнявате, когато сте изправени пред важен избор. Представете си, че пред себе си имате две врати – лява и дясна. Наречете ги на двата възможни варианта, между които трябва да избирате. Да кажем, че ви измъчва следният въпрос: да остана ли на работата, в която се чувствам блокиран, неудовлетворен, но която ми дава сигурни пари всеки месец; или да се захвана с нещо, което обичам да правя, но не носи пари. След като уточните коя врата кой избор е, направете крачка вляво и застанете пред съответната врата. Обърнете внимание на това как се чувствате пред нея – какви са усещанията в тялото, чувствата и емоциите. Как е сърцето – свива ли се или се отваря, тежко ли е или леко? Има ли някакви вътрешни картини и образи и какви? Има ли думи, които си казвате или чувате, че другите казват за вас?
След като постоите пред тази врата, “прекрачете” я и тръгнете “зад нея”, представяйки си как всяка ваша стъпка е ден, месец или година напред в този избор. Спирайте и наблюдавайте как се чувства тялото, какви са емоциите и усещанията. Добре е да проучите въпроса и във времето след направения избор, защото често първоначалното впечатление може да е грешно, особено за дългосрочни цели. Ако пък изследвате непозната земя, може да я направите на стъпки и да оставате на всяка стъпка за кратка саморефлексия. След това се връщате обратно до настоящия миг, в който отново стоите пред двете врати. И правите същото с другата, дясната врата.
Много е вероятно след това упражнение да сте наясно накъде искате и накъде е важно за вас да потеглите.
Защо е добре да избираме Път със сърце?
Отговора на този въпрос ще обвържа с история от митологията на древен Египет, която винаги е вълнувала въображението ми. Тя е свързана с един папирус, който се пази и днес в британския музей за пътя на мъртвите след смъртта. На него се виждат наредени на опашка в горния ред на изображението душите на починалите, които търпеливо изчакват своя ред, преди да се отреди по-сетнешната им съдба. Думата съд – ба неслучайно има за корен думата “съд”. От друга страна, “Ба” на египетски е името на душата, която изобразяват като птица, прелитаща между измеренията. Така съдбата е обвързана със съда на душата. И ето как протича този процес: водени от Хор, сина на Изида и Озирис (богинята на живота и бога на отвъдното), те се явяват пред везна, на която се измерва от едната страна сърцето, от другата – едно перце. Ако сърцето е леко и човекът е живял Път със сърце, той получава ключа към безсмъртието Анх и преминава в света на Озирис – най-голямата привилегия. Ако сърцето е тежко обаче, той не преминава, а бива изяждан от едно същество, между лъв и крокодил, и отново се завихря сред смъртта и страданието…
За мен този папирус винаги е говорел много. Когато имам колебания, достатъчно е да го погледна и да почувствам скритото му послание. И след това вече знам. И действам…
Текст: Росица Божкова – Ука, пътешественик, писател, психолог, фасилитатор на групи за себеразвитие, йога инструктор, с допълнителни обучения по хипнотерапия, Soul Detective work, семейни констелации, енергийна психология, шаманско пътуване и др. Непрестанно обогатява своята опитност и професионално развитие на семинари и обучения в България и света. Основател и управител на студио за себеразвитие Янтра, съвместяващо духовните учения с практическата проява, водено от девиза “Живей себе си!” Повече на yantra.natalyoga.net
Още вдъхновяващи статии ви очакват в дигиталното издание на списание OM Yoga & Lifestyle. ВИЖТЕ ВСИЧКИ БРОЕВЕ ТУК
