“Йога практиката е свещенодействие и покана за влизане в дълбокото”, казва Теодора Рачева – Деви в интервю за специалната рубрика “ОМ Среща” на списание OM Yoga & Lifestyle. Споделяме архивното интервю от септември 2018 с Деви, тя е и един от 20-те йога преподаватели, заедно с които можете да практикувате на www.omyoga.bg. Насладете се на нейните виняса флоу класове тук.
В преподаването си Деви вплита заедно различни модалности, за да предложи многоизмерно преживяване на постелката. “Животът ми е въплъщение на ученията ми”, казва тя. Съзнателният й път започва през 2002 г. и оттогава неспирно търси нови начини да остане свързана с течението на живота. Пътуването й в йога започва с обучение с Шива Рей и Туи Мериган в прана виняса флоу йога. В часовете си предлага красива смесица от йога, медитация, пранаяма, етерични масла, мудри и универсална мъдрост – всички те представени по лек и достъпен начин.
По време на пътешествията си изучава йога и медитация в Индия, Непал, Бутан, Бали, САЩ и много други страни. По пътя си среща невероятни учители и получава посвещения в древни тантрически техники. Практикува в световен мащаб с имена като Саймън Лоу, Саймън Парк, Дхарма Митра, Джанет Стоун, Дани Парадайз, Бета Лизбоа, Сай Калдер и много други. Също така Деви се занимава със семейни констелации, тя е международно сертифициран фасилитатор. Специализира в миофасциална ин йога и виняса, а семейните констелации са основна част от служенето й на любовта. Ето какво споделя тя в интервю за рубриката “ОМ Среща”:
Нека се върнем назад – към твоята първа среща с йога. Как би описала днес това усещане?
Първата ми среща с йога беше в Лондон, където попаднах в напреднал час по виняса. По това време пишех дипломната си работа и бях почти отчаяна, защото я бях оставила за последните 20 дни до срока за предаване. Тогава съдбата се прояви чрез моята съквартирантка, която един ден ме покани на йога. Още след първия час се чувствах, както никога дотогава. Започнах да посещавам всеки ден йога практики и опитах всички възможни стилове. Веднага усетих благотворния ефект върху тялото, емоциите и фокуса на ума. Сетивата ми започнаха да се изострят и успях с лекота да напиша дипломната си работа дори преди срока. Йога стана неразделна част от моето ежедневие.
18 години по-късно какво е за теб йога?
Ще разделя въпроса на две. Йога на постелката за мен е творчество и възможност да разширявам границите си, докато изцяло присъствам в тялото. Без да се усетим, дори през повечето време се реем в мислите си, а тялото седи празно, кухо. Чрез йога се свързвам с чувствата, които са достъпни, единствено ако съм в тялото си. Йога е практиката, която ме центрира и ми сменя перспективата. Йога е покана в настоящето. Също така практиката по йога е моето лично време на интимност с мен и духа. След много години непостоянство, днес йога е част от практиките ми за лична емоционална и ментална хигиена.
Йога в ежедневието е способността да остана осъзната в общуването и взаимодействието с околната среда. Вълните на външния свят никога няма да намалеят. Но практиката изгражда у мен възможност да остана наблюдател, в повечето случаи. Когато някоя ситуация ме погълне, спирам и си казвам: “Ти си тази, която наблюдава.” Това веднага ме поставя в неутрална позиция и ми дава възможност да усетя вътрешния си център.
Какво научи за себе си чрез йога.
Научих се на постоянство. Йога не е практика, която правиш еднократно или дори два пъти седмично и това е. Йога не е спорт, макар че това е приемлива изходна позиция. Практиката е свещенодействие и покана за влизане в дълбокото. Научих се да бъда търпелива и нежна с тялото и ума си и да разчитам емоциите си.
Когато практикувам, се чувствам част от нещо по-обхватно, свързвам се с един извор на радост, на благодат, на изобилие.
Темата на този брой е баланс. Понякога сякаш забравяме, че това е процес в развитие…
Балансът за мен е динамично равновесие, за което е важно да се грижим всяка минута. Всеки избор, който правим, ни приближава до усещането за баланс или ни отдалечава. За мен балансът е да си в мир със себе си. Това не значи всичко да ти е наред през цялото време, а просто да приемаш това, което е налично в момента и вместо да се бориш с действителността, да се отпуснеш в нея.
От друга страна, балансът е динамичното равновесие на ин и ян енергията в тялото ни. Това е свързано на физическо ниво със симпатиковата и парасимпатикова нервна система или отговорът на тялото – “бий се или бягай” (симпатикус) и “отпусни се и преработи” (парасимпатикус). Поради агресивно активната среда, в която живеем, балансът е много нарушен. Животът ни кара да препускаме, да сме постоянно в реакция и в справяне. Това води до освобождаване на хормони на стреса като кортизол и адреналин, постоянно мускулно напрежение, учестен сърдечен ритъм, плитко дишане и изключване на имунната система. Огненият ян е превзел цялото пространство и не дава възможност на хладната и подхранваща ин енергия да ни успокоят и балансират. Затова е важно да си даваме почивка, истинска почивка, която е просто съзерцание на природата.
Вярвам, че това е играта тук на Земята – чрез дуалната реалност да бъдем водени към цялост чрез стремежа към баланс.
Как тогава да усещаме и следваме центъра в себе си, да останем автентични?
Любима тема. За мен зоната на автентичност е единствената реална среда за пребиваване. Веднага щом изляза от тази зона, усещам, че външният свят реагира и вече не съм в потока.
Аз имам една техника, която използвам за закотвяне в центъра. Много е проста и достъпна за всички. Затваряме очи и за няколко мига наблюдаваме вътрешното пространство, заедно с всичките му колебания и жуженето на ума. Умът се опитва да те разиграва, като те кара да реагираш – да мръднеш, да се почешеш, сещаш се за онзи супер важен мейл, който не си изпратил. Без да реагирам с няколко вдишвания и издишвания, започвам да разсейвам енергията и чрез дъха да я успокоявам, така че да почувствам по-голяма част от тялото си. След това си представям една котва, която от главата започва да се спуска бавно надолу. В зависимост от ситуацията има два центъра, в които пускам котвата. Ако искам да се свържа със сърцето си и да се отворя към света, бавно спускам котвата в сърцето и чрез дъха се настанявам в това пространство. Ако имам нужда от укрепване или проявление на волята, както и дефиниране и отстояване на граници, я спускам до харата – пространството зад и малко под пъпа. Също използвам дъха, за да обживея тази зона. След това си представям две въздушни мехурчета, които започват да изплуват нагоре към очите ми. Те съдържат само част от вниманието ми, което се връща към зрението, а по-голямата част остава вътре. Наричам това разделено внимание, в идеалния случай 50% гледам навътре и 50% – навън. Ето ти баланс (усмихва се).
Имаш ли личен ритуал или нещо специално преди твоя йога практика?
Целият ми живот е ритуал. През деня имам множество мини ритуали, които да ме държат в контакт с мистерията на живота. Зачеването на дъщеря ми също беше тантричен ритуал. Иначе обичам да правя техниката със закотвянето, която описах по-горе, както и кохерентно дишане – уеднаквявам продължителността на вдишването и издишването и практикувам така 5 минути, преди да водя йога практика. Също така призовавам и благодаря на всички висши сили, на съдбата, на живота, на пазителите, на природата. Окадявам се с паоло санто или се мажа с етерични масла. Понякога си взимам вана с етерични масла преди някой ритуал. Обичам и да се съветвам с оракула, като тегля карти – имам приложение в телефона и картите са с мен навсякъде. Винаги ми дават свежа перспектива или ми посочват важна тема. Понякога, когато чувствам несигурност, просто се прегръщам и се държа в обятията си, докато успокоя тази част в мен, която все още се чувства малка. Също така обичам да практикувам с йони яйце, за да поддържам енергията си жива.
Кой е твоят любим стил в йога, с който се чувстваш у дома?
Това е ин йога и виняса. Тези два стила са привидно противоположни, но всъщност са допълващи се, както всички противоположности. Ин йога ми дава възможност просто да бъда в момента и да наблюдавам всичко, което е налично в мен. Тя е статична, пасивна и подхранваща практика, която зарежда батериите. Както гласи Даоисткият принципът на Ву Вей – без действие се случва много. Тази практика помага да укрепвам вътрешната наблюдателница и също на физическо ниво да работя в дълбочина с фасцията (съединителната тъкан), която е като склад за непреработени емоции и ситуации. Вечер, когато съм изморена и нямам сили за нещо динамично или преди активна практика, започвам с ин.
От друга страна, виняса ми дава възможност да преживявам потока чрез тялото си. Виняса е интелигентното разгръщане, свързване и надграждане на позите чрез навигацията на дъха от момент в момент. Тази практика ме освежава и ми дава възможност да творя чрез тялото си.
Йога е не просто занимание на постелката, но и много лична среща със себе си. Какво би казала на всички, които изпитват вътрешна съпротива да влязат в залата за йога?
Всичко, което сте чули за йога, не е вярно. Ако искате да не сте като малките деца, които отказват храната, дори без да са я опитали, влезте в залата и просто опитайте. Заради самото преживяване и за да обогатите портфолиото си от опитности. Какво ще се случи после – никой не знае. Йога е интимна среща със себе си, както и ти каза. А единственият човек, с който ще прекараш целият си живот и от когото не можеш да избягаш, си самият ти. Йога е доста приятен начин да се осъществи тази среща.
Организираш много ритрийти, които дават възможност за оттегляне в себе си, оттегляне от външния свят. Какво ни привлича да търсим тази форма на вътрешно наблюдение?
Да, ритрийтът е възможност за оттегляне от обичайната среда и потапяне в нова атмосфера, в една защитена и сигурна среда, където можеш да си отдъхнеш първо и после да укрепиш връзката с теб самия. Много различно преживяване е от просто ваканция, в която фокусът е само релакс и удоволствие. Ритрийтът е едно пътешествие, личен процес, който понякога минава през болезнени моменти. Просто защото имаш възможност да се изправиш пред това, което старателно отбягваш в ежедневието. В този смисъл се иска кураж, за да отидеш на ритрийт. Разбира се, има и ритрийти, където просто практикуваш йога, ядеш хубава храна и посещаваш красиви местности. Моите ритрийти са малко по-различни. Всичко гореизброено се случва, но присъства и елементът на приземяване в действителността, което може да бъде болезнено, особено ако си живял в илюзорен балон.
Как си почиваш, какви мигове си подаряваш?
Вече най-накрая обичам да си почивам. Дълги години това не ми беше възможно поради вътрешния глас, който улових по време на една работа със сянката и той твърдеше, че не струвам нищо, ако не правя нещо. Сега вече обичам просто да наблюдавам природна картина – например пътя на падащото листо или движението на облаците или залеза. Каквото и да избера, съм изцяло в него. Това е почивка, да се слееш с обекта си на наблюдение и всичко друго да избледнее и остане на заден план. Това е всъщност медитация – състоянието на не-ум.
Разкажи ни за твоето най-вълнуващо и трансформиращо пътешествие.
Всичките пътешествия са ми изключително трансформиращи, а някои са направо повратни. Може би посещението ми в ашрама на Бабаджи в Индия в Хейракан, когато бях много болна с 40 градуса температура. Бях там 20 дни и си направих мундан – ритуално обръсване на косата на брега на Ганг, като така пуснах миналото да си отиде по течението на реката. Бях с треска, но реших да се къпя в Ганг и да не слушам множеството жужащи гласове в мен на баби, които ми казваха “Недей, ще настинеш”. Нали и без това бях на ръба на живота, поне да се изкъпя в свещената река. Ден след ден си връщах силите обратно и на връщане бях напълно здрава. По-късно на летището направих страшна глупост – наблюдавайки външното консуматорство, заявих с цялата си енергия, че на мен пари не ми трябват. От това твърдение не можах да се оправя дълги години.
На финала на нашия разговор – твоето послание към читателите на OM Yoga.
Ще завърша с една от Сияйните сутри от тантричния текст Виджнана Бхаирава Тантра:
“Не съществува вътре и вън
Няма мен и няма теб
Няма друг обект за медитация, освен Душата.”
И сега от мен: Прекарвайте повече време сред Природата, почитайте Земята като Велика Майка. Моля ви, изхвърляйте си разделно боклука и бъдете осъзнати, докато пазарувате, особено на продукти в пластмасови опаковки. Земята е наш дом и е важно да изпращаме любов и грижа към нейното тяло, както се грижим за нашите телата.
Бъдете истински, дори да боли, дори да е трудно. Изковаването на душата в пламъка на истината е болезнен процес, но и единственият начин да родим сами себе си и да се превърнем в лотос над калните води.
Още вдъхновяващи срещи и интервюта ви очакват в дигиталното издание на списание OM Yoga & Lifestyle. ВИЖТЕ ВСИЧКИ БРОЕВЕ ТУК
