Един будистки учител посочил чаша с вода и казал: “Виждате ли тази чаша? Тя смирено приема водата. Отразява красотата на слънцето, когато лъчите достигнат до нея. Чува се прекрасен звън, ако почукам с пръст или пък чашата се счупи. След като знам това, изживявам като единствен и неповторим всеки миг в живота”.
Всеки миг е неповторим
Животът и смъртта са неизменно свързани. В школата на японския дзен будизъм има термин, който означава едновременно живот и смърт: shoji. Две думи, които са винаги свързани. Независимо дали наблюдаваме диханието, смяната на сезоните, края на житейски етапи, болест, остаряване или растеж, непостоянството присъства във всеки миг. Това е законът на природата: всичко, което идва, си отива.
На Запад рядко се говори на тази тема. Вероятно причина за това е желанието да избягваме емоции, които не са положителни на пръв поглед. Обаче колкото повече осъзнаваме преходността на всичко около нас, толкова повече оценяваме красотата на живота. Ако един ден видим наш близък или приятел като “вече счупена чаша”, осъзнаваме, че не знаем кога е последният му ден на Земята. Не знаем кога е и нашият.
Именно в тези моменти се радваме на възможността на споделяме дните си с нашите любими същества. Настъпва ново ниво на общуване, при което не поглеждаме към телефона, присъстваме изцяло тук и сега. Усетете вълшебството на тези мигове, в които в тишина и без думи се наслаждавате да сте заедно.
Познавайки крехкостта на живота, се учим на търпение към другите, дори когато срещаме несъгласие. Трябва ли винаги да сме прави? Търпението не ни лишава от нашите граници или индивидуалното право да кажем “не”, но е начин да изразяваме себе си по един по-мъдър и любящ начин.
С лекота се вдъхновяваме от мъдростта на тези учения, но защо ефектът не е дълготраен за нас? Предизвикателство е да променяме нагласи и навици, тъй като тази промяна се случва единствено с осъзнаване.
Как започва твоят ден?
Денят се познава от сутринта – и началото е добър показател за това как се чувстваме и преминаваме през предстоящите събития. Няма как да присъстваме в настоящия момент, ако още със събуждането проверим телефона или шумно затворим вратата на дома си след нас. Можете да започнете деня си с петминутна дихателна практика. След това помислете за пет неща, за които сте благодарни. Нека началото е бавно и осъзнато, с благодарност за всичко, тук и сега.
Дишай
Ритъмът на дъха показва как отговаряме на живота. Ако дишането е плитко и повърхностно, навярно водим борба с външните обстоятелства, реагираме остро или сме в капана на обичайното си поведение; не присъстваме…
Наблюдавайте дъха си, концентрирайте се върху него колкото можете по-често през деня. Позволете на мислите да идват и да си отиват. Наблюдавайте – без да коригирате, без да се идентифицирате. Това може да е много предизвикателно, особено когато сме насочени към емоции от миналото или планове за бъдещето. Осъзнаването на дъха успокоява блуждаещия ум и ни балансира в настоящия момент.
С тази концентрация ние избираме да се освободим от това, което вече не е част от нашия живот. Избираме да сътворим пространство вътре в нас, където да посрещнем всичко ново.
Мислите създават действия, действията създават навици, навиците създават характер. Колкото по-осъзнати сме за мислите, които ангажират вниманието ни, толкова повече сами избираме как да развиваме себе си.
Осъзнати задачи
Изобилието от отговорности, които поемаме, са ключов фактор за начина, по който се чувстваме. Т.нар. мултитаскинг, когато вършим няколко неща едновременно, е проклятието на нашето време. Много проучвания за щастието показват, че не е важно какво правим, а как го правим.
Чувстваме се щастливи, ако присъстваме напълно в нашите действия. Всеки ден планирайте вашите задачи, в които искате да присъствате изцяло – независимо дали става въпрос за почистване на зъби, измиване на съдовете, ходене на работа или разговор с любимия човек. Много скоро ще наблюдавате промяната.
Един ден няма да има значение кой кого следва в социалните мрежи или колко амбициозни сме в работата. Въпросите тогава ще бъдат: “Как обичах и кого съм обичал? Животът ми беше ли изпълнен със смях, любов и истински отношения?”
Само когато забавим темпото, можем да усетим истинската си природа. Тази, която всички имаме още от деца. Тогава ние избираме кои мисли следваме, какво правим с нашите думи и действия, как отговаряме на живота.
Можем да живеем живот, който носи радост на нас и всички около нас, с любов към нас и всички около нас.
