В света съществува мощен космически импулс за създаване, върховна творческа енергия. Този импулс подтиква към сътворение и раждане на всички нива: вселенско, земно и човешко във всичките им проявления.
Всяко творение започва от желанието – кама. То е причината за всяко раждане. В “Химн на сътворението” от Ригведа се казва: “Не съществуваше несъществуващо, не съществуваше и съществуващо тогава”; “първо се роди желанието (кама काम – желание, сексуална чувственост, сексуална любов), което беше първото семе (ретас रेतस् – семе, сперма, поток от семе) на ума (Ригведа. “Химн на сътворението”, “Насадия сукта”, Мандала 10, химн 79, стих 4).
Импулсът за сътворение
Това мощно влечение към създаване е първопричината за цялото творение, за съществуването на света, на космоса и вселените. Както е силно заложено в човека като инстинкт за продължаване на вида, също толкова силно е заложено в цялата природа и в целия космос. Създаване и сътворяване, докато се изчерпят всички заложени възможности на първичната непроявена материя.
Именно тази висша еволюционна сила, която има способността чрез сътворяването да разгръща целия заложен потенциал, е кундалини шакти. Тя е движещата сила на космическия процес на низходящо движение на съзнанието от фини и непроявени форми до появата на грубата видима материя.
Инструментите за осъществяване на този изначално заложен импулс за създаване се изобразяват с мъжката и женската енергия: фалос (думата в санскрит за причина и за фалос е една и съща – линга, लिङ्ग), символ на Шива, в съединение с йони योनी, утроба, символ на Шакти, женската създаваща сила. Ритуално върху Шива линга се излива течност – мляко или друго, символизиращо потока на ретас.
Създаваща сила е и в нашето съзнание и е мощен подтик за творчество, съзидание и раждане. Нейните психични проявления формират определени нагласи, които градират от основни инстинкти за оцеляване и продължаване на вида до фини стремежи за духовно развитие.
Всичко тече, всичко се променя
Вътрешно присъщо за Майката природа е постоянното изменение. Във всеки следващ миг нищо не е същото като преди. В материалния свят всичко тече, всичко се променя. “Не можеш да влезеш в една и съща река два пъти”, казват на Изток. Характерно за процесите на изменение е, че се извършват на цикли – разнообразни, един в друг, един след друг, на космическо и на земно ниво. От деня на Брахма, когато световете се създават и процъфтяват, до нощта на Брахма, когато те се отдръпват в непроявеното, до събуждането и заспиването на земния живот.
След дългата зима природата се възражда за нов цикъл. Импулсът за раждане и създаване обхваща всички същества. Природата разцъфва. Пъпкуването и деленето нямат необходимост от стимули за привличане. В цялата красота и пъстрота на цветята, в оперенията на птиците, в хармонията на птичите песни, във феерията на рибите, в причудливите форми на насекомите, в красотата на хомо сапиенс се вижда играта на природата, разгръщането на творческия потенциал, напиращ в нея. Удължаването на деня и намаляването на тъмната част от денонощието е часовникът, който събужда процеса на растеж и увеличава хормоните и фитохормоните, определящи поведението на живите същества. Събужда се желанието, кама.
Привличане, музика и красота бележат началото на пролетта. Започнала от пролетното равноденствие, апогеят на тази симфония е около лятното слънцестоене. И тогава в разцвета на растителния и животинския свят започва подготовката на тяхната есен – денят постепенно намалява. В сърцето на лятото се заражда неговата противоположност. Според българските вярвания Еньо си взима кожуха и тръгва за сняг. За да се затвори кръгът и да се върти колелото на пробуждането и заспиването на природата.
***
Текст: Д-р Антоанета Заркова. Тя е с 30-годишен опит в областта на вътрешната медицина. От 2001 г. практикува в създадения от нея диагностичен, лечебен и образователен Аюрведичен център.
Има посвещения в йога в линията на Свами Шивананда и в крия йога.
Председател е на Българско сдружение Aюрведа, заместник-председател на клуб “Приятели на Индия”. Преподава в курса за следдипломна квалификация на Българска Федерация по Йога и в Националната спортна академия, специалност “Йога”. Преподавател е по аюрведа в Центъра за източни езици и култури към СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгата “Цветната феерия на медитацията”. Повече на: ayurvedacenter.bg и azarkovabg@gmail.com
