Неслучайно думата “вселена” носи заряда на посланието “Всички сме едно”. Производна е на латинската дума universum и в превод означава “всичко се върти като едно” или “всичко се обединява в едно”. Трудно ни е да повярваме, непрестанно търсим потвърждение за проявлението на енергията и материята, за пространството и времето, за нашето място тук и сега. “Ние сме прашинки от вечността, звезди на милиарди години…“, както пеят Crosby, Stills, Nash & Young в песента си Woodstock.
Когато практикуваме йога, ние задействаме невидими енергийни нишки, които раздвижват материята и по този начин докосват изначалната вътрешна същност на всеки от нас.
Ето защо нежното изпълнение на мантрата на Ом, идващо от дълбочина, носи усещане за освобождаване и лекота. В тези моменти се свързваме с нашата най-дълбока истина – всички сме свързани и копнеем да се завърнем в пространството, което наричаме у дома.
Забързаният начин на живот и технологичният напредък ни атакуват с нестихващ шум от отрицания и страхове. Заради тази токсична среда често се чувстваме малки и незначителни, владеят ни конфликти и тревоги. Новинарските емисии и социалните събития сякаш ни приписват ролята на пионки в драматична игра, която някой друг играе вместо нас.
Обществото ни отлично владее поставянето на граници и етикети. Използваме ги при всеки удобен случай да определим стереотип като възраст, раса, пол, доходи, образование. Но планината е много повече от хълм, реката е повече от приток, жените и мъжете са повече от пола си.
Щастие
В света, в който живеем, често чуваме, че щастието ни зависи от материални придобивки, за които трябва да се трудим неуморно. Малцина от нас обаче осъзнават, че когато се стремим към повече или се съпротивляваме на външните обстоятелства, попадаме в капана на сравнението. Забравяме, че в сърцевината си носим звезден отпечатък на милиарди години, обвит с енергия и материя.
Лесно е да последваме пропагандната машина, според която трябва да сме насочени предимно навън, за да усетим живота. Йога обаче разкрива по-различна посока. Показва път към нашия вътрешен Ом, където връзката със себе си е пътеводителят към нашата цялост. В по-старите традиции в йога това интимно място за свързване със себе си се нарича изначална същност, универсално съзнание.
Колкото по-бързо поемем по този път, толкова по-бързо ще започнем да се доверяваме на собствените си преживявания и покоя на тези моменти. Именно тогава се учим да изоставяме обвивките на отрицанията, които трупаме в днешната културна среда.
“Светът е сцена и всички ние сме актьори”, пише Шекспир, но няма по-важна пиеса от тази, в която избираме да участваме. Важно е също така да я изживяваме по собствен начин отвътре – навън, тук и сега, а не да позволяваме някой друг да режисира нашата роля в нея. Да се учим да усещаме настоящия момент, да сме спонтанни в радостта към живота.
Йога дава възможност да се докоснем до това осъзнаване, насочвайки вниманието към нашия вътрешен Ом. “Медитирането върху Ом разкрива вътрешното ни знание, че всичко във вселената е свързано в божествения ритъм на всяко вдишване и издишване”, пише Ръсел Поул в книгата си The Yoga of Sound. В мига на Ом спира аналитичният ум, ражда се сетивността за всичко, което е.
Завръщане у дома
Сътворяването на звука Ом и медитирането върху него отвежда към преживяване, което може да се опише с думи като “дишам”, “дъх”, “дихание”, “дишане”, “въздух”, “дух”. Усещане за живот, което в йога наричаме прана – жизнена енергия, и задвижваме с изпълнението на асаните. В тези моменти откриваме отново единственото, което някога ни е липсвало – себе си.
В това пространство, където мислите притихват и всяка част от тялото се отпуска, се срещаме със звездния отпечатък на милиарди години. Усещаме себе си като деца на вечността. И вече сме у дома.
